Избори

От 1949 г. гражданите на Федералната република избират депутатите в Германския Бундестаг на принципа на общи, преки, свободни, равноправни и тайни избори за срок от четири години. Това предвижда член 39 от Конституцията на Федерална република Германия.

Там е записано, че избраните депутати са „представители на целия народ, не са обвързани с поръчения и указания и се подчиняват само на собствената съвест“.

По принцип всички германски граждани, които към изборния ден са навършили 18 години имат право да гласуват и да бъдат избирани на изборите за Бундестаг.

Първият новоизбран Германски Бундестаг се събра на 7 септември 1949 г. в Бон. 
От изборите за втория Германски Бундестаг през 1953 година насам избирателите отдават на изборите за Бундестаг по два гласа. С първия глас се избира пряко даден кандидат от избирателния район на избирателя. В Германия има 299 избирателни района, в които живеят съответно по около 250.000 германски граждани. С втория глас избирателят дава подкрепата си за конкретна партия.

Подреждането на кандидатите в листите се определя предварително на партийни конгреси. Ако депутат се оттегли от парламента, неговото място се заема от първия по ред, останал извън парламента, кандидат в партийната листа на федералната провинция, от която е бил избран оттеглящият се депутат. Ако в партийната листа на федералната провинция няма друг наличен депутат, депутатското място остава незаето.

Бундестагът се състои от 630 депутати. За пропорционалния му състав меродавен е единствено резултатът от подадените т.н. втори гласове. За разпределението на местата първо се определя колко места се полагат на дадена партия в национален мащаб. След това те се разпределят между листите на съответната партия за всяка от провинциите. За да се разпределят парламентарните места, кандидатите от избирателните райони, които са получили най-много първи гласове в своя избирателен район, след това се подреждат според падащите дялове от гласовете и се придвижват към върха на листата за провинцията. В съответствие с това подреждане парламентарните места се разпределят между успешните кандидати в избирателните райони.

Ако броят на успешните кандидати в избирателните райони надвишава броя на местата - т.е. не се покрива от резултата от второто гласуване, тогава кандидатите в избирателните райони с най-слаби резултати не получават място (т.н. съкращаване на вторите гласове). Ако в дадена федерална провинция една от партиите има повече места, отколкото успешни кандидати от избирателните райони, то останалите места се разпределят между кандидати от листите.

За да бъде представена в Бундестага всяка партия трябва да получи на федерално ниво минимум пет процента от вторите гласове. Остане ли делът на вторите гласове на дадена партия под пет процента, тя все пак може да влезе в Бундестага с брой на местата, съответстващ на нейния дял от втория вот, при условие, че е успяла да спечели пряк (мажоритарен) мандат в поне три избирателни района (т.н. клауза за основния мандат).

Провеждането на избори за Бундестаг се урежда от Федералния изборен правилник. Валидността на изборите се проверява от Бундестага съгласно Закона за проверка на изборите.